Негативните последици от позитивното мислене: Токсичен оптимизъм
Позитивното мислене е нещо хубаво. Всеки би искал животът му да е приказка с щастлив край и това се използва от стотици психолози, лайф-коуч специалисти и автори, които превърнаха оптимизма в бизнес за милиони. Целенасочената концентрация върху положителните аспекти обаче се оказва вредна и дори опасна за хората!
Табуто върху отрицателните чувства
Всъщност, квалификациите са измислени от хората за удобство. Доброто (позитивното) и лошото (негативното) са такива в представите ни, защото предизвикват определени чувства. Естествени емоции като гняв, раздразнение, тъга, страх или вина се отричат и масово ни се натрапва, че „всяко зло е за добро”. Затова, когато сме изправени пред трудности, потискаме и не признаваме истинските си чувства. Точно тогава положителното мислене се превръща в токсичен оптимизъм.
Какъв е проблемът да си вечен оптимист?
Всъщност, позитивното отношение не е проблем, но не е и решение. Както във всичко, и с него трябва да сте умерени. Положителното мислене е в изключителна помощ в стресови ситуации, „отключва” творчески подход и вярата в собствените сили. Реално, кара възрастния отново да бъде дете, чието море е до коленете.
Това е като да загорите първото си ястие или опропастите първата си боядисана стена. Ако не превръщате случилото се в драма и поработите върху уменията си, а си казвате „По-добре е от нищо”, положителното мислене не води до положителни резултати.
Ползите от отрицателните емоции
Отрицателните емоции ни водят до дъното на емоционалната яма, но са способни да ни изведат до висоти, защото служат като мотивация. Те провокират анализ и взимане на решение. Вземете например страха. Ако не го изпитвахме, щяхме ли да живеем дълго и щастливо, можеше ли да защитим себе си и своите близки от потенциална заплаха?!
Здравословното чувство за вина пък води до преосмисляне на отношенията към хората и пренебрегване на свърх егозима.
Гневът провокира нуждата от защита на собствените интереси и борбата за справедливост. Ядосаният човек не е спокоен и щастлив, но това е моментно чувство. Тази емоция води до развитие, което в повечето случаи е положително.
Всички тези уж негативни чувства водят до формиране на живот и среда, в които можем да се чувстваме добре. Затова е важно да не ги потискаме, а да преживеем и анализираме.
Вредите от положителните емоции
Големият проблем на позитивната нагласа и себеутвържденията е, че в повечето случаи мислите остават на ниво фантазия. Ако нагласата не се превърне в целенасочено действие, не само се отдалечавате от реалността, но и летите към пропастта на нещастието и депресията. Например, жена е омъжена за грубиян, който ѝ се присмива пред обществото, тя може би ще се утешава с мисълта, че ѝ е верен и работи здраво за семейството. Естествено, че положителните неща трябва да се ценят, но ако избягваме проблема, това няма да има добър край. Подигравките не само ще са по-остри и злепоставящи, но и себеуважението и самочувствието на жената ще бъдат увредени непоправимо. Да не говорим, че трудолюбивият простак може да се влюби в друга, която умее да го поставя на място и изисква максимално добро отношение към себе си.
Рядко положителни промени в живота се случват случайно. За да срещнете подходящ мъж, работа-мечта или обкръжение, каквото ви подхожда, просто трябва да отхвърлите настоящите и да предприемете стъпка към промяната. Ако гледате на некомфортната ситуация позитивно, просто ще бойкотирате всяка възможност за съпротива. Следващата стъпка е апатия и постоянно недоволство, които водят до т.нар. „усмихната депресия” .
Какво доказа науката?
Професор Йотинген от Нюйоркския университет го е казал най-добре: „Не че позитивното мислене е лошо, просто негативното мислене е добро“. Нейното изследване по темата цели да докаже, че положителните фантазии трябва да се превърнат в реалистични планове действия, провокирани от възможни фактори, включително отрицателни.
Тя го доказва с изследвания върху студентите си, които реагират, поставени в различни ситуации. След това се оказва, че тези които са с позитивна нагласа имат по-ниски резултати във въпросника за оценка на стреса. Само месец по-късно същите „позитивни” участници получават най-високи резултати по скалата на депресията в сравнение с тези, които са по-малко положителни.
Изследването на професора установява, че положителните утвърждения оказват по-голям натиск върху човека, но това става ясно едва след време.
Бъдете щастливи, не се преструвайте
Книгите за самопомощ, положителното мислене, възприятие тип „всяко зло за добро” вече са индустрия, печелеща милиарди, но само за определен кръг хора.
Позитивната нагласа е сигурен начин за успокояване, но не и за преминаване през предизвикателствата на живота. Като алтернатива на вечната радост, професор Йотинген предлага да се упражнява т.нар. Техника на „менталното контрастиране“ – позитивен, но реалистичен поглед към ситуациите. Това означава, че в моменти на дискомфорт и изпитание да оцените плюсовете и минусите, да разгледате проблема от всички страни и след това да предприемете действие, което ще ви извади от това състояние.
Позитивното мислене в отношението към другите
Оптимизмът може да се окаже проблем и в общуването с останалите. Така както вредите на себе си, заблуждавайки се с положителни мисли, така фрустрирате с вечното си позитивно мислене хора, които страдат дълбоко.
Разбира се, че трябва да повдигате духа на хората, които обичате и да оказвате подкрепа. Това обаче не означава да отричате реалността, да неглижирате и подценявате чувствата им или да им натрапвате позитиви от ситуация, която го прави нещастни.
Не може да казвнате на току-що уволненият, че ще има време за хобито си или на преживелият предателство, че лесно ще намери подходящ човек за себе си. Преди да решите да помагате с позитивността си на някого, не забравяйте, че:
„Времето лекува” е само израз. Човек се лекува сам, учейки се да се справя с болката по различен начин и с различен темп.
Хората иман нужда от своите ден-два-три дни за страдание. Оставете ги да изживеят мъката си, преди да се втурвате да ги спасявате. Това не означава да стоите безучастни, а да дадете време да асимилират случващото се и да адаптират ситуацията.
В повечето случаи хората знаят какво им е нужно, за да се справят добре. Просто им трябва искрен събеседник, който да ги изслуша и време, за да се събират преди да предприемат важната стъпка.
